Съсипана, гледам как започва да плаче.

— Щеше да постъпиш по същия начин. Знам. Сега разбирам, лельо Хариет. — Връщам й снимката с надеждата Щраус да бъде изядена от анаконда. — Чичо Антонио и Ейо са притиснати от хората на Тимоти. Трябва да стигна до тях и да излезем от Литъл Кейм. Ще ми помогнеш ли?

Тя се вторачва в мен, подсмърчайки, а червената й коса й придава вид сякаш главата й е експлодирала. Кимва.

— Ще видя дали хоризонтът е чист и ще ти дам сигнал.

Не ме поглежда в очите, а мига и ги бърше. После излиза.

След по-малко от секунда вратата се отваря и тя влиза обратно с насочена към главата пушка.

Тимоти. С подкрепление от десетина въоръжени мъже. Сред тях са Джейкъб, Сергей и дори баща ми. Чичо Уил държи пушката си така, сякаш е змия, която се кани да го ухапе и ме гледа с големи уплашени очи.

— Достатъчно, Пиа — казва Тимоти и включва осветлението. — Хайде ела с нас. Нека разрешим този спор.

Поглеждам към него, поглеждам и към другите, към намръщения Джейкъб и гневния Сергей, и си мисля само за едно нещо.

Мравки.

Терариумът е точно зад гърба ми, а до мен има стол. Плъзвам поглед от стола през терариума до чичо Уил. Той явно разбира какво си мисля, защото става много, много блед.

— Пиа, не!

Но аз вдигам стола, завъртам го и чупя стъклото. Мравките се изливат като черна вода. Поглеждам право към Тимоти и се усмихвам.

Чичо Уил изтичва при алармата и я задейства, но не успява да стигне до спрейовете срещу насекоми. Мравките пълзят навсякъде. Чудя се дали останалите знаят какво съм освободила.

Знаят. Възрастните мъже закрещяват като обградени маймуни, захвърлят в бързината пушките си и напускат помещението. Тимоти се опитва да поддържа ред, но е понесен от вълната. Уплашената леля Хариет също не чака. Следвам я по петите.

В Литъл Кейм настава масова истерия. Има хора, които надават писъци, без да е възможно вече да знаят какво се е случило. Може би ги плашат оглушителните сирени. Поглеждам назад само веднъж и виждам някой — невъзможно е да определя кой — да изчезва под приливната вълна от мравки.

Впускам се към чичо Антонио и Ейо. Мъжете, които стреляха по тях, са напуснали поста си и бягат панически заедно с всички останали.

— Мравките на чичо Уил — казвам и чичо Антонио пребледнява.

— Мравки? Всички са толкова изплашени от някакви мравки? — пита Ейо.

— Това не са обикновени мравки… Няма време! Да вървим! — Грабвам ръката на Ейо и го дърпам. Вълната от месоядни насекоми е стигнала до центъра на Литъл Кейм и виждам как Харуто сваля покритата си с мравки риза. Всички са прекалено заети да се спасяват от малките чудовища и ни оставят да бягаме необезпокоявани към портата.

Точно преди да стигнем джиповете, ни пресрещат Тимоти, Паоло и Сергей, и тримата — въоръжени. Замръзваме.

И те замръзват. Никой не отклонява оръжието си.

— Спри тази лудост, Антонио — казва Паоло с най-спокойния си и убедителен глас. — Няма нужда да става така. Ще пусна момчето да си иде, кълна се. Не знаех, че ти е син. Трябваше да ни кажеш. Можехме да го подслоним тук. И може би все още можем. — Той бавно се навежда, оставя пушката си на земята и вдига ръце. — Виждаш ли? Не искам насилие.

Не мога да се сдържа. Избухвам в недоверчив смях.

— Не искаш насилие? Не искаш насилие? И колко души си убил?

— Пиа! — Той ме поглежда с укор. — Може би трябва да погледнеш зад себе си.

С Ейо се обръщаме. Чичо Антонио също понечва да го направи, но го спира опряната до врата му игла. Той замръзва, същото прави и сърцето ми.

— Майко — прошепвам, — недей.

Лицето й представлява ледена маска, а пръстите й, деликатно държащи спринцовката с елизиум, не трепват.

— Не мърдай, Антонио. Не ме принуждавай да го направя.

— Рано или късно някой ще бъде инжектиран днес — казва Паоло. — Тимоти?

Тимоти идва и взема пушките на чичо Антонио и Ейо, като никой от тях не възразява.

— Силвия — прошепва чичо Антонио, — отраснахме заедно. Помниш ли? Ти, аз и Уил. Промъквахме се в лабораториите, смесвахме разни химикали и правехме експлозии. Крадяхме всички ножове от кухнята и ги криехме в шкафа на бавачката. Веднъж пуснахме всички животни от менажерията. Помниш ли този ден? Как старият Сато тичаше наоколо и се опитваше да хване онзи тапир…